Между Кройф и "Копакабана". Краят на огнения дует Ромарио-Стоичков (Филмът)
Как залезе нападателна двойка-чудо между двама големи приятели
Снимка: Getty Images
Един от най-паметните мачове в Шампионската лига се изигра през ноември 1994 г. в Барселона. Манчестър Юнайтед, шампион на Англия, бе размазан с 0:4 от каталунците, а в изявлението след двубоя, сър Алекс Фъргюсън каза всичко:
"Нарязаха ни на парченца. Бяхме разбити. И то от един брилянтен отбор. Не разбрахме какво става".
Местният вестник "Мундо Депортиво" пише: "Рецитал". В сърцето на тази лекция по атакуващ футбол, пълен с взривност и импровизация, бяха двама велики играчи. Ромарио и Христо Стоичков.
Същото лято бразилецът бе основната причина селесао да спечели четвъртата си световна титла в САЩ. Месец след нощта на унижението на Юнайтед пък, Стоичков бе коронясан със "Златната топка" на "Франс Футбол" за най-добър играч в Европа. Те бяха невероятен дует, който огря ярко футбола, блестя за малко и се разпадна като кула от карти. Но спомените остават.
Вижте във филма (основното видео) историята на Ромарио в Барса, както и защо неговата кариера там приключи по този преждевременен начин.
Стоичков и Ромарио бяха кралете на футбола в онзи момент. В ерата на плеяда феноменални играчи като Баджо, Марадона, Матеус, Клинсман, Кантона, Христо взе "Златната топка" (само за европейци все още), а бразилецът - "Златен онз" на ФИФА за №1 в света. Пак пред българина, който остана втори.
За съжаление, този мач срещу "червените дяволи" се оказа Лебедовата песен на отбора на Кройф и на дуото. Два месеца след него Ромарио напусна Барселона. Нещо, което отдавна бе сигурно и просто се отлагаше във времето.
Начинът му на живот, липсата на какъвто и да е режим, изкушенията на Рио... Той не се прибра седмици след Мондиал 1994, когато спечели титлата с Бразилия. В Каталуня го чакаха за предсезонна подготовка, но ваканцията на Роми бе безкрайна и мястото му в съблекалнята си седеше празно. Той просто си купонясваше край "Копакабана", нехаещ за гнева на Кройф и Барса.
Началото е през лятото на 1993-а, когато бразилецът е привлечен от ПСВ. При пристигането му в клуба, необяснимо, двете суперзвезди с огромно его и трудни характери, стават приятели.
"Ромарио не си говореше с никой друг в клуба - спомня си съотборник. - Само с Христо."
"И до днес не знам как е възможно да се сприятелим. Той беше интровертен, аз - точно обратното. Той обичаше да си поспива дори през деня, аз постоянно бях в движение. Бяхме като нощта и деня, противоположни. Станахме неразделни из Барселона", разказва вече Ицо.
Децата им ходят в едно и също училище. Съпругите им Моника и Мариана са неразделни, докато звездите са по тренировки и лагери. Христо и Ромарио са като братя и на терена.
Когато бразилецът забива един юмрук в лицето на Диего Симеоне от Атлетико, Христо коментира кратко след мача: "Страхотен удар! Беше като Майк Тайсън." Стоичков също знае да удря. Ромарио е в Рио с националния отбор, а съпругата му ражда момче - Ромариньо. Пред болницата фотограф опитва да снима бебето, но получава десен прав от българина.
През май 1994-а Барса печели титлата в последния кръг, партито е шумно, но четири дни по-късно в Атина, на финала в Шампионската лига срещу Милан, проблемите са напълно видни за целия свят. Отборът е разбит с 0:4.
Идва лятото на световното в Щатите, отлично и за двамата. Бразилия е с купата, България е четвърта, а Христо - голмайстор на турнира. Но в техните отношения се появяват пукнатини.
"Между нас опитваха да се намесят хора и аз предупредих Ромарио за това - разказва Христо. - Но неговият начин на живот не се промени."
Закъснението след Мондиала предизвиква огромна глоба за своенравния бразилец, но отношенията между Кройф и Ромарио никога не са възстановени.
"Аз съм световен шампион, а ти не си. Не ми казвай как да играя", чут е да казва бразилецът към великия треньор по време на тренировка. Кройф вдига рамене и му отвръща: "Не ми пука кой си. Ако искаш - изходът е там. Останалите са тук, за да работят и тренират."
На някои тренировки Ромарио на практика е пред заспиване. Това не може да се толерира, не и от великия наставник.
В съблекалнята гневът е насочен към Стоичков: "Хубави приятели имаш!", чува оттук и там.
Камата не казва и дума срещу бразилеца тогава. Но приятелството избледнява заради такива неща. Ромарио има друга теза. Христо трябва да пътува със семейството си до Бразилия след световното, за кръщенето на сина му Ромариньо. Полетите и хотела са запазени. Но българският отбор има прием при президента Желю Желев същия ден, Стоичков остава в София. Бразилецът е обиден, а всъщност не би трябвало.
Тренировките на Барса същата есен са тъжни. Ромарио не говори с никого, а и тренира отделно. Стоичков отново е човекът, който опитва да намери път. "Скарахме се, защото му казах, че около него има "приятели", които го водят по ужасно лош път - разказва българинът. - Не успях да го убедя."
Мачът с Юнайтед е последната велика лекция на "Барса" и двамата гении в атаката. Ромарио не е същият и на терена, освен в този двубой като изключение. В Каталуня се шегуват, че от световното се е върнал някакъв двойник, не онзи играч отпреди Мондиала.
Кратко, но вълшебно. Това бе партньорството на Ромарио и Стоичков. Денят и нощта. Приятелството им години по-късно се изгради наново, стъпка по стъпка, ход по ход.
Днес отново са в отлични отношения. А онзи дует продължава да всява кошмари сред бранителите в испанския и европейския футбол.
