Кройф изгради дриймтима около него. И точно русият гений спря машината на Йохан (Филмът)
Датският вълшебник Лаудруп промени футбола в началото на 90-те години
Снимка: Getty Images
В средата на 80-те датският футбол върви нагоре в очите на всички естети, след като се ражда легендата за "червения динамит". Националният тим, воден от Пребен Елкер, играе полуфинал на Евро 1984, където губи едва след дузпи от Испания. Тогава европейското първенство е от само осем отбора и постижението е колосално. Особено пък за страна като Дания, където вътрешното първенство през 80-те все още е от полупрофесионални отбори.
Но именно там се появява цяла генерация от невероятни играчи, а един от тях е гениален. Именно за него е филмът на Ла Лига - Легендите на испанското първенство, който можете да видите във видеото. И, да - в случая думата "легенда" си е точно на мястото.
Русокосият полузащитник Михаел Лаудруп започва в професионалния футбол като син на треньора - баща му Фин е начело на Копенхаген БК през 1981-ва, той му дава дебют. След това таткото отива в Брьондби, синът също се мести там. И за година и половина прави толкова силно впечатление, че Ливърпул, Аякс, Байерн и още топ отбори от Европа го искат. Отива обаче в Италия, като Ювентус плаща 1 милион долара за него. Това е Юве на Платини и Бониек, но правилото за трима легионери по онова време налага Михаел, едва на 19 г., да играе два сезона под наем в Лацио, който се бори да не изпадне.
Едва през 1985-а датският суперталант облича "черно-бялото" на Юве. След четири сезона в ужасно трудното калчо, което по това време е карнавал на здравия, често откровено защитен футбол, Михаел подписва с отбора, воден от идола на детските му години - Йохан Кройф. Той вече води Барселона и има в главата си визията за отбор, какъвто не е виждан.
Лаудруп (Дания), Куман (Нидерландия) и Алойзио (Бразилия) са тримата чужденци в състава. Барса губи титлата от Реал, но вече се вижда, че основите на нещо значимо са положени.
През лятото на 1990-а Алойзио си тръгва към Порто, а Христо Стоичков идва от ЦСКА. И се ражда дриймтим - понятие, оформено в следващите четири великолепни сезона за блаугранас.
Куман е отбранителната крепост, Гуардиола, Амор и Бакеро са двигателят, а Стоичков е острието на копието. Но мозъкът на цялата операция е Лаудруп. Русият гений се разбира с Христо без думи. "Само виждах, че топката е в него, и знаех къде да тръгна", казва Камата за онези времена. Пасовете на Михаел са като с дистанционно управление.
Стилът на този отбор не може да бъде сбъркан. Барса отнема бързо топката, подава си я нашироко, сякаш приспивайки темпото. И изведнъж Михаел разсича пространството с вертикален пас, зад гърба е Ицо - и гол. Михаел носи екипа с номер 9, въпреки че няма нищо общо с централен нападател. И като номер, и като позиция на терена, това е първият случай на "фалшива деветка" - революция във футбола, измислена от Кройф. Датчанинът получава топката там, където централните защитници се плашат да излязат да го преследват - между линията на отбрана и полузащита. А ако го направят, зад тях лети хвърковатият Стоичков и всичко е загубено.
Титлата е в Каталуня, а година по-късно, през май 1992-ра, идва и първата корона на Европа за клуба.
През лятото на 1994-а обаче, след 4 титли поред и безпрецедентни успехи на тази машина, в нея нещо видимо скърца. И това са отношенията на водещи играчи с Йохан.
Лаудруп е един от тях и решава, че бъдещето е другаде. И за няколко дни се случват трансферни чудеса - Михаел преминава директно от Барса в Реал Мадрид, а каталунците взимат за негов заместник Джика Хаджи от Бреша, който е играл в Реал преди това!
В края на този сезон 1994-95 г. Барса не е шампион за първи път от пет години. Завършва четвърти, на 9 точки зад първенеца Реал. А в Мадрид е разбит с 0:5, което е немислимо в сезоните преди това с Кройф.
Само година по-рано резултатът е точно 5:0, но за "синьо-червените", а общото между двата погрома е Лаудруп. Той ги оркестрира - веднъж като диригент на Барса, а после в бялото на Реал.
Човекът, около когото Кройф изгражда своя дриймтим, се превръща в основен палач на същия отбор. С него в центъра на полузащитата Реал спира доминацията на Барса и наняса съкрушителния удар, който води до уволнението на Йохан и края на една ера в Каталуня.
Михаел играе 217 пъти за Барселона и 76 за Реал. Печели титлата и с двата колоса. Той е шампион на Ла Лига във всеки сезон от 1991-ва до 1995-а, от двете страни на барикадата.
Легенда. Един магьосник, пред когото се преклониха и "Камп Ноу", и "Сантяго Бернабеу".
