Една от приятните изненади в Маями, където от няколко дни е в разгара си Мастърс турнира от сериите 1000 на ATP, е играта на Ник Кирьос.

Талантът на австралиеца никога не е бил под съмнение, но мотивацията му, агресията на корта и извън него, странното поведение и, понякога, липсата на достатъчно сериозна и професионална подготовка и отношение към играта, са това, което отреди на Ник съдбата да е не в топ 10, а извън топ 100 в ранглистата (102-ри в момента).

Но ексцентрикът ще се изкачи бързо нагоре, ако продължи да играе така, както го прави на двата американски Мастърса - в Индиън Уелс падна от Рафа Надал на 1/4-финал, а сега е на осминафинал в Маями и изглежда във формата на живота си.

Само 6 титли в ATP тура несъмнено е твърде малко за качествата на Кирьос, но пък той е само на 26 - времето не изтича през пръстите му, а тепърва му предстоят доста години на най-високо ниво. Стига да запази курса на промяната, за която говори сам пред медиите в Маями.

Ето избрано от казаното от него след победата над Фабио Фонини, в което обяснява на какво се дължи трансформацията.

"През миналия сезон често бях без физиотерапевта си по турнирите, без екипа си. Сега отделям много време и в залата за фитнес, а направих и много силна предсезонна подготовка. Влязох в годината по правилния начин.

Поне по един час на ден отделям на коляното. Започнах да се събуждам без болки в него, а това е новина за мен. Освен това живея по-здравословно, храня се по-разумно.

Психически се чувствам "чист", в мир съм със себе си. И намирам по-лесно мотивация в тениса. Всичко това е част от промяната при мен. Бях "на тъмни места", минах през много труден период, бях негативен към всичко, имах проблеми в отношенията си с хората, със семейството ми.

Сега имам прекрасен екип с мен на турнирите, страхотна приятелка, както и най-близките ми приятели винаги край мен. Това е моят момент, чувствам се в хармония със себе си. Искам да съм пример за млади хора и за деца, които гледат тенис.

Не мисля много напред. Играя ден за ден, мач за мач, турнир за турнир. Никога не е било най-голямата ми цел да печеля титли и да съм номер едно в ранглистата. Загубих близки хора през годините, които няма как да върна.

Видях майка ми в болница... На фона на тези неща, не е кой знае какво за мен, ако загубя един тенис мач."