Франческо Флаки е име, което вероятно не говори много на обикновените запалянковци, но ако попитате тези на Сампдория, отговорът ще бъде съвсем различен. Както самият Флаки обяснява - той е бил идол в Генуа. Преди светът му да се преобърне напълно и да му се наложи да каже преждевременно сбогом на играта.

На 28 януари 2007 година, часове след мач с Интер, Флаки дава положителна проба за кокаин.

След като към онзи момент има над 100 гола за Самп, както и първата си повиквателна за националния отбор на Италия. Следва моментално спиране на правата му и наказание за две години.

"Загубих всичко в онзи момент. В Генуа бях идол. Започнах годината с два гола, а имах и повиквателна за националния отбор", спомня си той сега, почти 15 години по-късно.

Неприятностите не са му чужди - година по-рано репутацията му е опетнена с обвинение за опити за уреждане на мачове. Което му носи два месеца извън терена.

"Нямах нищо общо с това. Никога не приех това наказание", кълне се днес Флаки, който има 110 гола за Сампдория - повече от него са вкарвали единствено Роберто Манчини и Джанлука Виали.

Ако не бе онзи положителен тест от януари 2007, вероятно попаденията щяха да са още повече...

След изтичането на двугодишната санкция, Флаки прави неособено успешни опити да се завърне - с Емполи и Бреша, но през 2010 получава наказание със задна дата за друг положителен тест за кокаин (от 2009) и съответно санкция от 12 години, която слага край на кариерата му.

Сега, дванадесет години след провинението си, Флаки иска да предаде на следващите поколения всичко онова, което по собствените си думи "е захвърлил".

Макар да не може да играе за този период, той неофициално е треньор на местния тим Бано а Риполи, с който печели титли и купи по ниските дивизии. Освен това е работил и с юношески тимове, а по време на пандемията дава уроци по техника на над 50 деца.

Предстои му да се върне на терена, вече на 46, като част от петодивизионния Синя 1914. Това ще се случи през януари, когато наказанието му официално изтече. Именно Синя е отборът с чийто юноши Флаки работи.

"Вълнувам се, защото времето минава. Всичко започна като шега, но в един момент стана напълно сериозно. Президентът Андреа Балерини започна да ме дразни - че не мога да играя вече, че съм прекалено стар... Но аз живея за играта и емоциите, това ми липсваше много. Тренирам и се подготвям. Футболен човек съм", разказва Флаки, който е наясно с грешката си.

"Знам, че съм направил грешка и бях наказан за нея. Може да не съм толкова бърз, колкото бях, но имам какво да дам на тези момчета. Да им помогна да повярват в себе си. И да разберат красотата на играта. Не мога да им позволя да загубят това, което аз изхвърлих", добавя той.

Не се вижда като жертва. Наясно е, че това, което е направил е неправилно и е категоричен, че не иска да вижда други хора да повтарят провинението му.

"Всеки може да прави грешки, но също така всеки може да се изправи на краката си. Животът е пълен с неочаквани случки. Искам да изиграя своята роля и да покажа, че имам място във футбола", обобщава ситуацията Флаки.