Реал Мадрид срещу Барселона. Кастия срещу Каталуня.

Две философии, две гледни точки за света и два народа, обединени под испанското знаме, но никога единни. В неделя бе поредният епизод очаква най-специалният футболен мач на планетата, наречен неслучайно Ел Класико.

Числата казват една много мъничка част от историята. В 184 шампионатни мача има вкарани 295 гола и един от главните въпроси в неделя бе за това кой ще вкара попадение №296. Отговорът - Бензема.

Вижте още

Мадрид ликува: Реал подчини Барселона в Ел Класико

19:14 | 16.10.22

Общият брой сблъсъци Реал - Барса е 283, като победите са 117:104 за "синьо-червените", но балансът е различен, ако броим само официалните двубои. Да, да - има и приятелски такива, демонстративни и просто предсезонни контроли. Без тях мачовете са 249, а победите - 100:97 за Реал (и 52 ремита).

Излизаме извън статистиките.

Това е омраза, стара като света. Сблъсък на култури, отдавна надхвърлил границите на футболния терен и трибуните на двата огромни стадиона-катедрали в Мадрид и Барселона.

Първият мач е през 1902 г., като испанските статистици са убедени, че това не е истински двубой Реал - Барса, а си е направо среща на сборни отбори с най-добрите играчи от двете области. Както и да е - насред Мадрид, на стария стадион "Иподромо де ла Кастелана", гостите бият с 3:1. Един от головете е на първия идол на Барса - Жоан Гампер. Днес неговото име носи предсезонният турнир, на който каталунците представят отбора си.

Чак през 1916 г. идва първият официален мач за Купата на краля. Този сезон съперниците играят четири пъти, докато накрая определят финалиста в турнира. Барса бие в първия мач с 2:1, Реал отвръща с 4:1. Няма правила за голове на чужд терен, при разменени победи се играе трети мач. Той обаче завършва 6:6! Четвъртият сблъсък го печели Реал с 4:2, но на финала баските от Атлетик бият "белите" с 4:0.

През 1936-а на власт в Испания идва генерал Франко. Каталунските лидери са преследвани и репресирани, а президентът на Барса Жосеп Суньол е екзекутиран. Самият клуб временно е извън закона. Успява да си върне статута и да се яви пак на терена през 1939-а, след паузата във футбола в страната, наложена около преврата на Франко и Гражданската война).

И на 14 април 1940 г. за първи път се срещат отново тези вечни врагове, вече в новата ситуация и след репресиите и белезите на случилото се в Испания. Реал пристига в Каталуня, съпровождан със стотици тежко въоръжени войници, цяла армия.

Срещата завършва 0:0, а бунтовете на и около стадиона са големи, като има кръв и доста ранени. Ето това е същинският старт на дербито, на омразата, на антагонизма. Един ден, близо 60 години по-късно, великият Йохан Кройф ще напише в автобиографията си:

"Не го вярвах, докато не го видях. Това не е просто спорт. Тези хора никога няма да забравят. Барселона не може да приеме Мадрид и това няма да се промени след още сто години."

Мегаскандал №1 (а не са малко в Ел Класико) идва през 1943-а. Реал приема Барселона в реванш за Купата на Генералисимуса, след като е загубил първия мач с 0:3 в Каталуня. Реваншът е изумителен - 11:1 за Мадрид! И днес няма по-голям резултат в дербито. Но как се случва...

Директорът на сигурността на Франко - вторият най-силен човек в Испания по това време, влиза в съблекалнята на гостите преди мача. Казва им, че те изобщо нямат място в Мадрид, но по милост им е разрешено да са на терена в столицата. И неприкрито ги заплашва - внимавайте как ще играете и какъв ще е резултатът!

На терена е страшно. Съдиите оставят Реал да си прави каквото иска, играчите на гостите са ритани, засади няма, а публиката се разправя физически с вратаря на гостите Луис Миро. Гледките са втрещяващи и грозни, а дори журналистът от Мадрид Хуан Антонио Самаранч (да, да - същият), пише:

"Това не бе футбол и резултатът е нечестен. Не бива да се правят такива неща със спорта. Това е мачът на срама".

Самаранч е низвергнат от режима за десетилетие, но след това кариерата му се развива другаде, оглавявайки Международния олимпийски комитет.

Следва скандалът "Ди Стефано", когато звездата на колумбийския Милионариос подписва договори и с Барселона, и с Реал. Разбира се, случаят стига до ФИФА в края на 1952 г.

Тя присъжда Ди Стефано да играе и в двата отбора по един сезон. Президентът на Барса счита това за провал и подава оставка. Заместниците му решават, че е въпрос на чест да бъде прекратен договорът на човека, предизвикал такива трусове в клуба. И Алфредо става част от Реал през 1953-а. Следват 11 години, в които играе над 300 мача и носи 8 титли на Испания, и 5 на Европа. И превръща клуба в колоса, който е и днес.

Следва предателството на Фиго от 2000-а година, който като капитан на Барса няма право да подпише директно с Реал, но го прави. Възползва се от клаузата си, а това предизвиква бунтове по улиците на Каталуня.

В дербито има и българска следа. Христо Стоичков изигра 16 мача в Ел Класико, вкара два гола - по един на "Камп Ноу" и на "Бернабеу". Има 6 победи, 6 загуби и 4 равенства с екипа на Барса срещу Реал.

Издание №284 общо, №250 в официални срещи или 185 в шампионата - както искате да го номерирате. И както обикновено - не бе за изпускане.