УЕФА прати финала в Шампионската лига в Париж, въпреки че изборът бе паднал на Санкт Петербург и се очакваше именно Русия да е домакин. Не и след ситуацията в Украйна в момента, която прати най-големия мач в Европа на хиляди километри на Запад, край Айфеловата кула.

И така - Сен Дени, "Стад дьо Франс", 28 май - гледайте пътя на най-силните отбори до финала и самия мач в каналите на MAX Sport.

Защо Париж?

Това е люлката на този турнир и на финалите. Тук са корените на надпреварата, а какво по-добро послание от това да се върнеш към корените в момент като този?

Габриел Ано, главен редактор на вестник "Екип", е отговорен за това европейските клубове да създадат шампионски турнир. Идеята идва след турнето на английския Уулвърхемптън в няколко европейски държави, като "вълците" бият в мачовете с водещи отбори и се провъзгласяват за "световен шампион".

Embed from Getty Images

"Не, и преди да са играли в Москва, Буенос Айрес или Мадрид", пише Ано. Няма как, разбира се.

УЕФА приема идеята на френския журналист и от сезон 1955-56 г. шампионите на европейските страни се срещат на преки елиминации. Наградата за Ано като идеен автор е Париж да приеме първия финал.

Общо пет пъти най-важната купа в клубния футбол се е връчвала там, във френската столица.

Ето я историята:

13 юни 1956 г., Реал Мадрид - Реймс 4:3 ("Парк дьо Пренс")

Стадионът е препълнен с над 38 000 зрители, които желаят победата на френския тим. Има и немалко испанци, пристигнали с влак от Мадрид, а тогава пътуванията не са толкова лесни - говорим за следвоенна Европа. Реймс повежда в 6-ата минута с гол на Мишел Леблон, а в десетата Жан Темплен удвоява. Неговата история е особено важна не само в този финал - евреин (оригиналното му име е Януш) оцелял в окупацията и укрит от германците. Изглежда, че първата купа ще е за французи.

Но се намесва Алфредо ди Стефано, най-големият играч на онова време. Пеле още не е изгрял (2 години по-късно на Мондиала в Швеция). Той намалява, а в 30-ата минута подава на Риал за 2:2.

Второто полувреме започва с натиск на Реймс, а Мишел Идалго - легендарен повече като треньор през 80-те, вкарва за 3:2. Но Маркитос изравнява, а Риал вкарва втория си гол 11 минути преди края, за да качи купата на влака за Мадрид.

Този първи отбор в бяло, който печели трофея, остава митичен, като именно на него залепва прозвището Ел Гранде Реал. В него играят 10 испанци и Ди Стефано. Наскоро си отиде Пако Хенто, който бе последният жив играч от онези славни 11.

28 май 1975 г., Байерн - Лийдс 2:0 ("Парк дьо Пренс")

Инвазията на британците. Така я наричат френските вестници, описващи ордите фенове на Лийдс, които заливат Париж. На терена нещата са на ръба на войната - още през първото полувреме са контузени Ули Хьонес и Бьорн Андерсон от Байерн, като германският отбор прави и двете си смени принудително.

Лийдс доминира в играта и започва вихрено второто полувреме, за да открие резултата в 62-рата минута. Но голът на Питър Лоримър е мистериозно отменен заради засада на Били Бремнър, който е далеч, далеч от събитията и не влияе на играта. Да не говорим, че в онези години такова нещо като "влияещ на играта" човек в пасивна засада, е почти нечувано. Но - гол няма.

Ядосани, британските фенове започват обстрел на игрището и опитват да нахлуят.

Съдията Мишел Китабджан от Франция почти е решил да спира мача, когато влиза гол за Байерн - Франц Рот открива, а страстите се поуспокояват.

Герд Мюлер прави 2:0, а след мача вестниците в Англия пишат за "Грабежа на века". Германските дипломатично декларират, че "Байерн е имал късмет" и празнуват титлата.

27 май 1981 г., Ливърпул - Реал Мадрид 1:0 ("Парк дьо Пренс")

Втората британска инвазия. Ливърпул пристига в града, следван от 30-40 хиляди фенове, въпреки че не всички имат билети.

Но този път поне няма ексцесии, а само великолепната атмосфера на две футболни публики и един мач за историята.

Той е решен по изключително странен начин - защитникът Алън Кенеди получава топката от тъч в 82-рата минута, след като играчите на Реал се разминават като сенки с нея.

А Кенеди, който далеч не е най-резултатният играч на "червените", праща топката майсторски в горния далечен ъгъл и носи победата.

Реал остава без трофея отново и продължава да чака за него, след като го е спечелил 6 пъти в първите 12 издания на турнира.

24 май 2000 г., Реал Мадрид - Валенсия 3:0 ("Стад дьо Франс")

Това вече е част от една друга глава в тази история. Турнирът се казва Шампионска лига, но е практически наследник на Купата на европейските шампиони.

Разбира се, форматът е друг - с групи, като не само шампионите играят в надпреварата. И това се подразбира от финала - исторически първи между два отбора от една страна. А и двата не са актуалните шампиони на Испания! За 1999-а това е Барселона.

Но Реал и Валенсия се изправят в този сблъсък, като превъходството на "краля" на турнира е пълно. Фернандо Мориентес открива преди почивката, Стив Макманамън вкарва гола на сезона, а Раул Гонсалес довършва съперника на контраатака.

Трофеят за осми път е в Мадрид.
Снимка: Getty Images

17 май 2006 г., Барселона - Арсенал 2:1 ("Стад дьо Франс")

Нямаше как отново да не са замесени или испанци, или англичани. Щом финалът е в Париж...

Барселона обърна мача срещу Арсенал, след като игра 78 минути с човек повече на игрището. В 18-ата минута бе изгонен с директен червен картон Йенс Леман, вратарят на английския тим. Мениджърът Арсен Венгер извади от терена един от асовете си - Робер Пирес, за да вкара резервния вратар Алмуня. Решение, което и до днес сам признава за грешно.

Въпреки това в 37-ата минута Сол Кембъл вкарва с глава и Арсенал води, като удържа под проливния дъжд атомната атака на каталунците до 76-ата минута. Нито Роналдиньо, нито Деко, нито Ето`о успяват да се справят с отбраната на лондончани. Тогава обаче се намесва влезлият като резерва Хенрик Ларсон, който асистира за головете на Ето`о и Белети, а Барселона печели трофея за втори път в историята си.

Следва продължение - на 28 май в Париж е финал №6. Този път - по принуда, след като друг град бе избран за домакин. Може би така е било писано да стане, за да се върне отново турнирът там, където са корените му.
Снимка: Getty Images

Гледайте мачовете в Шампионската лига и финала в Париж, в каналите на MAX Sport.